Вървейки по улиците на големия град, често правят впечатление изрисуваните стени със символи, думи, герои. Някои са вулгарни, други – неразбираеми, а трети успяват да те усмихнат.

Не всеки одобрява въпросните „драсканици”, наричат ги прояви на вандализъм. Разбира се, всеки ще се съгласи, че красиво и внимателно изрисуваните фасади далеч не могат да се сравняват с „драсканици”, камо ли да се сложат под общ знаменател. В действителност и в двата случая говорим за стилове, произлизащи от една и съща субкултура, носещи в себе си еднакъв заряд и послание, а именно – самоизразяване.

Какво всъщност са графитите?

цветен графит с голямо черно око

Етимологията на думата „графити” води началото си от гръцкия глагол „пиша” (γράφειν – graphein). Към графитите се причисляват всички надписи и рисунки върху стени – това включва както пещерни рисунки, така и надписи в обществени тоалетни.

Понятието е обширно, но за целта на статията фокусът ще падне върху графитите като рисунки или надписи на обществени места (сгради, обществен транспорт) и са рисувани със спрей и/или боя.

Също така ще се разграничат надписите на фенове, подкрепящи футболни отбори, вулгарните и личните надписи от графитите на графити райтърите[1] – в първия случай говорим за изразяване на лично мнение и убеждения (по-скоро еквивалент на пост в социална мрежа), а във втория – себеизразяване и популяризиране на човек на изкуството.

Разграничаването е нужно и поради несъгласието на изявените графити артисти да бъдат асоциирани с футболни и политически надписи.

Видове графити

Разграничават се три вида графити:

  • „таг” (англ. “tag”) – визуално би могъл да се оприличи на подпис – псевдонимът е изписан с един цвят и е 2D,
  • троуи (англ. „throwie”) – изписаното е оцветено, очертано и с добавени светлосенки за 3D-ефект,
  • мастърпийс или парче (англ. “masterpiece”; “piece”). Тези графити са смятани за шедьоври, тъй като са предварително планирани и съдържат много елементи в себе си. Често освен дума/псевдоним включват и комиксов герой, и изискват повече време за направа.

История на графитите

графит на заек, който отегчено говори по телефон

Тя започва през 60-те години на ХХ век в САЩ, по-точно Филаделфия и Ню Йорк. Появяват се като противопоставяне на установения обществен ред. Предимно тийнейджъри започват да пишат псевдонимите си по стени, огради и върху всякаква възможна повърхност, част от градската среда. Целта е да придобият известност, да заявят своето съществуване, докато запазват анонимността на истинската си самоличност.

Псевдонимите най-често са изградени от букви или букви и числа, а използваните материали за рисуване са спрейове и маркери.

Виж още:  Търсиш апартамент под наем в София? Подготви си 750 лв.
изображение на влак

70те

През 70-те години на ХХвек в Ню Йорк райтърите пренасят изкуството си и върху влаковете. Целта е добиване на по-голяма известност, достигане до отдалечени точки на града.

Отново през 70-те графитите стават един от елементите на хип-хоп културата. По-късно биват свързвани с рапа като самите графити са ползвани за средство за реклама.

Края на 70-те началото на 80-те в Ню Йорк се прави опит за декриминализиране на графитите и разглеждането им като вид изкуство. Творбите на графити артистите започват да се излагат в галерии, разглеждат се като нов тренд, което дава възможност на графити артисите да се развиват и да печелят от своето изкуство.

80те

Появява се и разделението на графити сцената между подкрепящите и отхвърлящите легализацията на графитите.

Породените противоречия опират до желанието на някои райтъри да запазят тяхното изкуство само за определена част от обществото и на други, които са готови да направят творбите си общодостъпни и разбираеми, жертвайки фокусът на творбата да не пада върху името на артиста, а самото изображение.

90те

През 90-те графити сцената намира почва и в Европа, а новата вълна на уличното изкуство – постграфитите – акцентира върху фигури, абстракции и символи.

В употреба навлизат материали като шаблони и стикери, а графитите освен чрез букви и числа, започват да се представят и под формата на лога и герои.

Обликът на графитите става по-стилизиран, а стремежът на всеки райтър да изгради собствен почерк предоставя голямо разнообразие и поле за развитие на графитите.

В България

графит на Arsek & Erase

Настъпилите промени след 1989г. и глобализацията задействат бурното развитие на изкуството и културата.

Чрез телевизионната програма MTV и западноевропейски списания българското общество се запознава с графити сцената. Навлизането на интернет в живота на хората подпомага бързата връзка с чуждестранни райтъри позволява по-лесният обмен на ноу-хау и идеи.

В началото графитите у нас са правени с подръчни материали и представляват по-скоро израз на недоволство насочен към политиците, вид протест и искане за промяна. Използват се и като начин за маркиране на територия на различни младежки групи и организации. Самите произведения не се открояват с добра техника и не се разглеждат като изкуство.

Известни български графити райтъри

Graff Express на Glow

След средата на 90-те се появяват първите истински графити райтъри в България.

Вносът на спрейове и маркери прави по-лесно постигането на стиловите особености на графитите. Открояват се имена като Funne в Търговище, Ndoe – Добрич, Естео – Бургас, SZC (Arsek и Erase) – Стара Загора. В София набират популярност групи и творци с тагове: SirGo, CSC (Eric), GBCK (Lun, Tarke, Cas). Появява се първият български сайт с произведения на графити групите TNT и LBC.

Виж още:  София: средните цени на столичните имоти вече над 1200 €

Един от най-ранните и популярни български райтъри е Станислав Трифонов – Насте (Насимо, Настера). Започва в края на 90-те години в Търговище. Член е на една от първите български графити групи LBC, заедно с райтърите Scum, Funne, Естео и др. Предпочита нелегалните произведения, заради тръпката. В последствие прави и легални поръчки, както и изложби. През 1998 г. е поместена статия за Насимо в списание „Move”, с което се прави голяма крачка в развитието на графитите в България.

Графитите биват разглеждани като част от младежката субкултура. Създадена е първата българска марка дрехи „EXIT” от младежите Петър Татула и Емо Адаша, която постепенно набира популярност сред субкултурата. Отварят врати първите магазини, които обслужват графити сцената – “Arterror” и “Napas”.

Легални поръчки на графити

Arsek и Erase

След 2000г. се появяват легалните поръчки. В началото те са от частни поръчители, а след това се изпълняват и по искане на общините – за освежаване на фасади на училища и детски градини, реновиране на подлезни пространства и др. 

Самите графити започват да се използват и в сферата на рекламата. Така например театрални постановки и телевизионни реклами за услуги и продукти припознават графитите като част от своите визия и маркетинг.

Графити фестивали

Въвеждат се и графити фестивалите. Те са спонсорирани събития, които, освен че позволяват изява на графити артистите и запознават обществото със субкултурата, имат и за цел да рекламират определен продукт, услуга или да представят определена идея на вниманието на гражданите.

За фестивалите и общинските поръчки се предпочитат творби от разреда на графити-стенописите (англ. “graffiti murals”), което и най-вероятно е причината обществото да не зачита другите видове графити като изкуство, а да ги разглежда като вандализъм и да ги приобщава към вулгарните и личните надписи.

Графитите биват използвани и в предизборни кампании с цел привличане на младежите към определени политически нагласи.

Макар появата и усилената работа в посока легализиране на графитите, сцената има своето деление подкрепящо и отхвърлящо възможността изкуството да стане напълно слята част с общественото развитие. Непопуляризирането на първичните форми на графитите – тагове, троуита и парчета, които и до днес са основна изява на графити артистите, води до грешна представа у населението кои графити са изкуство и кои – вандалски прояви.  

Виж още:  Квартален гид: Лозенец в сърцето на София

Към днешна дата

Графити в Хаджи Димитър, София

Графитите набират все по-голяма популярност като начин за освежаване и преобразяване на запустели и неугледни места в своеобразни галерии на открито. Зачестява употребата на графити-стенописите в градската среда. Артисти като Arsek&Erase, B.O.Z.K.O и Urban Creatures, NASIMO, GlowGraff, 140ideas, Mishka the Mouse и много други се грижат да отговорят на очакванията на своите клиенти и да направят града една идея по-цветен и жив.

Графитите в София

За запознаване на гражданите със субкултурата се организират обиколки на най-интересните и значими графити в централните части на София. Обиколките стартират от  подлеза на Софийски университет и се провеждат всяка събота и неделя. За повече информация може да се посети сайта на Sofia Graffiti Tour.

Квартал „Хаджи Димитър” е другата популярна локация, която носи славата на „кварталът с огромните графити-стенописи”. Част от мюралите са нарисувани от чуждестранни артисти, а други са правени по проекти. Кварталът привлича туристи от цял свят, искащи да се насладят на майсторски изпипаните произведения на изкуството. Разходката из този квартал дори безцелно задължително отвежда до някой от красивите мюрали.

Популяризиране

Популяризирането на графитите сред населението цели да намери разбиране и приемане на този начин на себеизразяване от жителите на града. Организирането на събития, свързани с графити изкуството достига по-лесно до обществото чрез социалните мрежи, което отново идва в помощ на артистите и приобщаването на техните творби към другите течения на изобразителното изкуство.

Субкултура

Графити субкултурата започва като опълчване на поставения ред, тя е бунт на личността, начин да заявиш своя глас пред общността.

Етапите на оформяне на графитите се развиват сравнително бързо, но далеч не предполагат изчерпване на възможностите за надграждане на този вид изкуство.

В днешно време графитите служат освен за себеизява и за освежаване на градското пространство чрез цветове и форми.

В последните години в България се наблюдава разчупване на стигмата около произведенията на графити артистите чрез активното използване на графити-стенописи в организирани събития и изпълнението на общински поръчки и поръчки с каузи.

Непознаването на пълната история на графити субкултурата обаче поставя голяма част от артистите под упрек и грешното тълкуване на творбите им като вандалски прояви.


[1] Графити райтър – от англ. “writer” – писател, драскач; така наричат себе си хората, занимаващи се с графити с цел промотиране на собственото си изкуство.