Всеки гражданин на столицата се е питал и се е опитвал да си отговори на въпроса къде е идеалният център на София.

Според някои това е районът около жълтите павета, НДК, че дори и Централна гара. За средностатистическия работник това са улиците с най-много ресторанти и барове. За брокерите най-важно е номерът на улицата да влиза в регистрите като част от центъра и обявата му да гласи „в идеалния център на София”. Старите кучета от квартала знаят добре границите му, как иначе ще разбереш кои са твоите хора и кои идват на посещение в периметъра ти?

За целите на тази статия ще приемем центъра като пространството между Орлов мост, НДК, петте кьошета, Руски паметник, Централна гара, Сточна гара и паметника на Васил Левски – тоест, както е дадено на картата на София.

История

нацъфтели лалета на фона на царския дворец в центъра на София

След освобождението София отново е в процес на подем. Избирането на София за столица спомага за нейното бързо превръщане в голям и важен политически, административен, икономически, научен и културен център на страната. 

Градоустройствените промени започват с голям размах скоро след това събитие. Центърът на града започва да се измества от площада при Баня Баши джамия (до Централни градски бани) към площада на днешната църква „Света Неделя”, където се пресичат четирите основни пътни артерии на града.

Оформени са широки радиални булеварди, а малките улички са заменени от успоредни преки, които се пресичат под прав ъгъл. Представителният център на София се оформя около княжеския дворец (царския дворец) и Народното събрание, а районът става средище не само на политическия живот, но и на културни и обществени прояви.

През 1907 г. в близост е открита сградата на Народния театър. В началото на XX в. булевард „Цар Освободител“ получава своите „жълти павета“, които свързват двореца с площада на Народното събрание и паметника на руския цар Александър II. Булевардът стигал и до новия „аристократический“ квартал на преподаватели, политици, юристи и офицери, започнал да се оформя в края на XIX в. В тази посока е и първото по-сериозно разширение на града – до коритото на Перловска река и Орлов мост. 

Виж още:  Графити културата: история и развитие в София и по света

Това е съкратената история на днешния център на София, по време на зараждането й като столица.

Свободно време

Зала България повреме на концерт

Хубавото на центъра е, че обхваща широк кръг от интереси в малък участък.

Обичате да се разхождате? – Можете да се насладите на множество поддържани паркове и градинки.

Обичате да четете? –  На ваше разположение са Националната библиотека и безброй книжарници.

Искате културна дейност? – Имате богат избор от театри и галерии с класа в района.

Шопинг? – Графа все още не се предава в борбата с моловете.

Хапване и пийване навън? – Витошка е кулинарният център на София, а навсякъде е пълно с малки барчета на открито и закрито с преобладаващи рок, джаз и хип-хоп звучения. Разбира се, не отсъстват и нощните клубове за продължаване на вечерта.

Центърът дава поле за изява и на доста интересни начинания, целящи да популяризират центъра като културно средище.

Пример за това е „КвАРТал Фестивал“. Накратко, както те добре са го обобщили: “КвАРТал Фестивал” е фестивалът, организиран в подкрепата на “КвАРТал” – инициатива за обособяване на културен квартал в София. Инициативата се появява през 2016 година с главна цел да покаже културния потенциал на зоната, заключена между четири главни булеварда в центъра на град София – Мария Луиза, Дондуков, Васил Левски и Сливница.

Целта на инициативата е създаване на мрежа между съществуващите на територията пространства, бизнеси и живущи с основен акцент върху развитието на културна и занаятчийска дейност, опазването на културното и архитектурно наследство, обособяването на пешеходни зони и разработване на идеи за облагородяване на градската среда.

Виж още:  Търсиш апартамент под наем в София? Подготви си 750 лв.

Фестивалът се провежда един път в годината уикенда около 17 септември като алтернативно празненство за Деня на София.

Други популярни сред столичани събития са организираните ежегодно “Нощ на музеите” и “Нощ на учените”. Освен за възрастни, тези събития са подходящи и за деца.

Транспорт

такси по залез слънце в София

Транспортната мрежа е достатъчно добре развита – автобуси и трамваи, свързват всички точки на града до центъра. Важен бонус е и метрото. Двата му лъча и изграждащият се трети имат пресичащи се точки в района, удобни за прехвърляне между линиите.

Нощният транспорт е друго удобство, на което се радват живущите в центъра – всички линии тръгват от площад Батенберг. Градският транспорт става още по-важен и заради наличието на синя и зелена зона в района, защото спестява главоболие от намиране на място из малките улички и не пречи на вечерните излизания.

По съседски

четири съседни прозореца

Концентрацията на застаряващи сгради е силна, поддръжката им – слаба. Но има промяна в това отношение – макар и бавно, започват реновации на старите фасади – пример за това са сградите на ул. Ангел Кънчев, ул. Симеон  и др. Забелязва се и засилен строеж на жилищни блокове.

Ремонти на пешеходни зони и улици освежават облика и представата за София. Строежите не са перфектни, имаше протести и доста шеги, но имаше и освежаване и промяна. Според много столичани центърът става все по-приятен квартал за живеене, въпреки разкопаните улици. 

Центърът е подходящ за всички възрастови групи. Пешеходните алеи и паркове са рай за майки с деца.

Близкото разположение на по-елитните гимназии до центъра е плюс за учащите. А възрастните хора не остават извън ежедневния забързан живот, наблюдавайки или разхождайки се по улиците на центъра.

Виж още:  Българският брутализъм и знаковите му сгради в София

Квартални тайни

Елементи от фасадата на Народен театър "Иван Вазов"

Няколко интересни и не много известни факти за хората, обичащи изкуството под всяка негова форма:

  • “ Небостъргачът” на Гендович (ул. Дякон Игнатий 7) – най-високата сграда в София в началото на XX век се появява през 1914 г. по идея на барон Гендович. Сградата е проектирана от арх. Никола Лазаров и е по виенски образец. До 1966 г. в сградата се е намирало култовото заведение “Бамбука” – на бамбуковите му маси се е събирал софийският елит.
  • Хотел “Империал” (ул. Съборна 2А) – проектиран за индустриалеца Тодор Балабанов от видния архитект Киро Маричков, хотел “Империал” дълго време е един от символите на София. Съчетава барокови елементи и елементи от модерния по това време стил сецесион. Със своите пет етажа хотелът се е издигал като една от най-високите и внушителни сгради в София.
  • Къщата на арх. Фингов (ул. Славянска 2) – Проектирана заедно с Димо Ничев и Никола Юруков и построена през 1912 г., сградата изобилства от пластични елементи – флорални декорации, картуши и колони. Засводени прозорци придават допълнителен стил на сградата. Металният купол, който също е богато декориран, придава завършек и изящество на постройката.

Повече за сградите на Стара София може да прочетеш в статията ни за архитектите от този период.

Центърът на София разказва богатата история на града, съчетава спокойствието на многобройните паркове и градинки и забързаното ежедневие на работещите и учащите в района, предоставя както дневни развлечения, така и разнообразен нощен живот.

Центърът е постоянно развиващото се ядро на столицата, което „расте, но не старее“.

Ако търсиш удобствата на центъра, но повече спокойствие, може би кв. Лозенец е твоето място.