Често в забързаното си ежедневие не обръщаме внимание на заобикалящия ни свят. Сградите, парковете, трафикът – всичко става едно цветно петно и страничен шум. Вглъбили сме се в нашия си свят и забравяме да се огледаме. Днес ще те запознаем със спомените от Стара София, живеещи и в настоящата ни столица.
Разходката ни ще е по години като ще започнем с първия архитект, работил в новоизбраната столица София и изградил нейния първи градоустройствен план – Адолф Колар (известен още като Антонин Колар).
Адолф Колар – Създателят на първият градоустройствен план на Стара София
Историята на Адолф (Антонин) Колар
Адолф Колар е роден в Бохемия, днешна Чехия. Бил буен и буден младеж. Започва работа като чертожник в Белград. По-късно продължава занаята си в Румъния, където печели държавна стипендия и започва образованието си на инженер в Париж и Виена. По това време установява и усъвършенства своя архитектурен стил, който се изразява в използването на ренесансови форми, украсени богато с класически и барокови орнаменти.
Колар осъществява връзката си с България по повод Руско-турската война. Присъединява се към руската войска и така навлиза в нашите земи, все още под османско владение, а по-късно, заедно с ген. Алабин, пристига в София.
Войната вече е приключила, София е избрана за новата столица на България, а ген. Алабин е начело на временното руско управление. Така през 1878 г. Адолф Колар бива избран за главен архитект на София и има нелеката задача да преобрази нейния селски облик в градски и достоен за столица на тогавашна Европа. Това е и началото на така наречената Стара София.
Преобразяването на София в европейска столица
Колар се заема с изчистването и преобразяването на калните лъкатушещи сокаци в красиви градски улици и събарянето на част от множеството къщурки – около 2000, на чието място трябва да бъдат построени красиви градски сгради. Начинът на изграждане на улиците и сградите е в американски стил – улиците разделят града на квадрати, в чиито площи се поместват до 10 на брой къщи с дворове. Това е така известният Батенбергов градоустройствен план на София. За по-малко от 10 години европейският облик на София е налице.
Главният архитект не спира и за миг своята дейност въпреки силната съпротива и недоволство, които получава от жителите.
В сътрудничество с други архитекти изготвя първата частична кадастрална карта на софийския център, участва в проектирането на озеленяването на града и на него дължим някои от най-значимите паметници на културата в София – например: паметника-обелиск на Васил Левски, Градската градина, Царския дворец, Централна гара, Лъвов и Орлов мост, храм-паметник “Ал. Невски”, къщата на проф. Иван Георгов (ул. “Шипка” 14) – днес къщата на ректора на Софийския университет е реновирана и представлява хотел “Кристал палас”, къщата на Георги Георгов (бул. “Дондуков” 13) – братът на Иван Георгов, гранд – хотел “България” и много други.
Георги Фингов – Знаковият български архитект
Георги Фингов е виден български архитект, един от първите използвали стилът сецесион в архитектурата у нас. Роден е в Калофер в семейство на учител. Завършва архитектура във Виена през 1897 г. и става асистент на професор К. Майредер. След завръщането си в България, работи в Пловдив, а след това в София. През 1903 г. става член-основател на дружество “Съвременно изкуство”. Проектите си реализира често в колективен състав – редом с други видни български архитекти като Георги Апостолов, Димо Ничев. Най-забележителните си проекти, важна част от чара на Стара София прави в колектив с Киро Маричков.
“Първата истинска сецесионова сграда в България”, както я нарича Фингов, построява през 1903 г. за търговеца Лаос Функ. Намира се на ъгъла на булевардите “Дондуков” и “Васил Левски” и се откроява с формата, орнаментиката и естетиката на сецесиона.
Къщата на братя Иванови на ул. “Ангел Кънчев” 3 е друг проект, който зашеметява минувачите – отново множество орнаменти, използване на ковани метални елементи и високи покриви.
Проектира обществени здания като сградата на 18 СОУ “Уилям Гладстон” (тогавашната Трета софийска гимназия), музеят на МВР (Стопанско училище “Мария Луиза”), сградите на Софийската банка (днес ДСК) на ул. “Московска” 19 и на Корпоративна търговска банка (пл. “Гарибалди”) и други.
През 1908 г. завършва собствената си къща, намираща се на ул. “Шипка” 38. Интересното при нея е, че фасадата е изчистена и е наблегнато на интересен интериор. В последните години се задейства проект за реставрирането и запазването на сградата поради окаяното й състояние.
Умира по време на бомбардировките в София през 1944 г.
Никола Лазаров – Майсторът на сецесиона
Никола Лазаров е роден в Карлово, но неговите сгради красят градове из цяла България. Завършва архитектура в Париж, след което започва своята кариера в Княжество България като архитект по поддръжка на правителствените здания. По-късно открива свое частно архитектурно бюро в София.
Архитект Лазаров остава в историята като майстор на сецесиона. Въпреки това, освен френския сецесион, в сградите му можем да открием нотки на френски барок, както и щрихите на френския архитект Ектор Гимар.
Заедно с Херман Майер Лазаров завършва двореца Евксиноград (гр. Варна), завършва Военния клуб в София, проектира сградата на Българска централна кооперативна банка в София, основната сграда на двореца Врана край София, “Малкия дворец” (Къщата на Петко Бакърджиев) до Морската градина във Варна, обществената баня в гр. Плевен, Военния клуб в гр. Пловдив и други.
Негово дело са и много къщи на видни софиянци, сред които: д-р Д. Моллов (пл. “Народно събрание” 11), братя Парушеви (бул. “Христо и Евлоги Георгиеви” 159 и 161), Стефан Ватев (ул. “Кузман Шапкарев” 1) и други.
Георги Овчаров – Архитектът с отличаващ се стил
Роден е в Силистра, учи архитектура в Мюнхен и се завръща в България, за да твори в неокласицизъм. Стилът е противопоставяне на изобилието от орнаменти при рококо, залага на мащаб, прости форми, семплост на фасадите и използване на колонади.
Овчаров строи жилищни сгради – по заявка от цар Борис III проектира две в Евксиноград, това е и първата му голяма поръчка. Негово дело е къщата на писателя Сирак Скитник на ул. “Борова гора”, както и кооперацията на ъгъла на улиците “Шести септември” и “Славянска”, в която и живее.
По негови проекти са изградени сградите на Биологическия факултет, Министерство на вътрешните работи, Държавен музикален театър, Дунав мост при Русе-Гюргево и други.
Негово дело е и Мавзолеят на Георги Димитров в колектив с Рачо Рибаров и Иван Данчов. Срокът за изпълнение на проекта е изключително кратък, среща неодобрение и се налага да бъде допълнително опростен. Мавзолеят бива съборен през 1999 г.
Сградите на Стара София са не само функционални, но са и символ на имиджът на столицата. Поддържането на архитектурните творби от миналото и днес носи не само радост за окото, но и спокойствие у хората.
Поспри се, извади се от формата на забързаното ежедневие и се огледай наоколо. Почувствай града като част от теб и се грижи за него.
Научи още за центъра на София в кварталния ни гид.
